Коленете изнасят цялото натоварване при движението на тялото ни. Те са създадени достатъчно здрави, за да го понесат. Но в моменти на претоварване, падане, сблъсък, усукване на крака могат да се получават травми, които извеждат колянната става от строя.

Какви са основните видове травми на коляното?

Най-общо те могат да се разделят на две групи:

• Травми на меките тъкани – отнасят се основно до ставните връзки, сухожилията, хрущялите и менискусите, ставната капсула, бурсите („джобове”, пълни със синовиална течност ). Симптомите им са силна болка, оток, загуба на подвижност, невъзможност да се изправите на болния крак, деформиране на ставата.
• Фрактури на костите. Тук се събират три кости – бедрената, големият пищял и капачето. Под самата става започва и малкият пищял. При тежки травми често се случва някоя от тях да бъде пукната или счупена. По-типични са закритите счупвания, при които костите не разкъсват кожата. Често те не са разместени и няма откъртени парченца. В такива случаи пациентите говорят за „пукнато коляно”.

Налице е силна болка, подуване, невъзможност за движение, понякога и за сгъване и разгъване на крака. Коляното става нестабилно, при опит за изправяне поддава, може да се чуе типичен хрущящ звук.

Травми на капачето – пукнато коляно
Капачето е малката кост, която е свързана с бедрената и пази като щит колянната става отпред. За него се захващат мускулите на бедрото и то управлява движението им. Придава стабилност на цялото коляно. Фрактурите при него се случват най-често при падане. Особено уязвими в този случаи са хората в по-зряла възраст, когато остеопорозата вече е ясно изразена.

В млада възраст по-типични са уврежданията при резки движения, усилващи многократно натоварването. Внезапните контракции на мускулите на бедрото силно издърпват капачето, а то – освен за тях – е здраво свързано и за подбедрицата. Нетипичното „разпъване” води до травма.
Особено внимателни трябва да са хората с дегенеративни заболявания, отслабващи костите и ставите, както и тези, чиито колена са подложени на постоянни еднотипни натоварвания, които износват определени части и водят до тежки травми без конкретни видими причини.

Симптоми и лечение при пукнато коляно
Острата силна болка и отичане на коляното са основни белези. Движението на ставата е трудно или невъзможно. Обикновено деформацията е видна, но дори и да липсва, при опипване се усеща променената позиция на костите. При силен външен удар с остър предмет счупването може да е открито.
Когато няма разместване на костите и фрактурата е под формата на пукнатина, тогава диагностицирането й е по-трудно и се използват методите на образната диагностика.

При всички случаи е необходим преглед от опитен специалист. Това е задължително, когато фрактурата е придружена с разместване на костите.

Рехабилитация и прогнози при травми на коляното
Режимът и продължителността на възстановителния процес зависят от тежестта на уврежданията, методите на лечение и продължителността на обездвижването. Важен фактор е общото ви здравословно състояние и физическа кондиция.

При всички случаи колкото по-сериозна е травмата, толкова по-трудно и продължително е възстановяването.
Дори да се допусне, че коляното ви никога повече няма да е както преди травмата, ще възстановите подвижността си така, че да можете да водите нормален, пълноценен живот.

При всички тези случаи, ортезите за коляно са незаменим помощник. Спомагат за обездвижване и стабилизация на коленната става и ставните връзки, както в острата фаза, предоперативна, следоперативна, при рехабилитация.

Разгледайте ортезите за коляно в категория ОРТЕЗИ ЗА ДОЛНИ КРАЙНИЦИ.

Източник: medicine-bg.com

ИНФОРМАЦИЯ ЗА РАЗШИРЕНИТЕ ВЕНИ

Разширените вени (наричани още варикозни) са често срещано състояние, което засяга близо всеки трети човек в даден момент от жизнения му път. Рискът от тях нараства с напредването на възрастта, а жените са около два пъти по-застрашени от развиване на варикозни вени в сравнение с мъжете.

Вероятно знаете как изглеждат те – видимо уголемени възлести кръвоносни съдове, в повечето случаи на краката. Причината за тях се корени във факта, че стоим и ходим изправени, а това значително увеличава налягането върху съдовата система в долната част от тялото.

За много хора разширените вени на краката и т.нар. паякообразни вени (често срещана по-лека форма) не са нищо повече от козметичен проблем. Но при една малка част от населението те могат да причинят значителна болка и дискомфорт, а понякога дори да доведат до сериозни усложнения. В такива случаи лечението е наложително и може да се състои от самопомощ и медицински процедури самостоятелно или в комбинация.

Защо се появяват разширените вени?

Появата на разширените вени традиционно се отдава на слаби или увредени клапи в кръвоносните съдове. Кръвоносната ни система е устроена така, че артериите пренасят кръвта от сърцето до всички останали тъкани, а вените връщат кръвта от цялото тяло към сърцето, за да може тя да рециркулира.

За да се осъществи това връщане, вените в долната част на тялото трябва да се борят срещу гравитацията. За целта им помагат контракциите на мускулите на краката и миниатюрни клапи, намиращи се по протежението на съда. Тези клапи се отварят, когато кръвта се движи в посока на сърцето и се затварят, за да предотвратят стичането на кръвта обратно надолу. Нарушението на тази функция поради слабост или увреждане може да доведе до акумулиране на кръв във вената и до последващо ѝ разширяване и деформация.

Рискови фактори за варикозни вени

Засега няма експертен консенсус по въпроса на какво се дължи увреждането на венозните клапи и разширяването на съдовете. В редица случаи то възниква по неустановими причини. Но съществуват някои рискови фактори, които увеличават шанса за подобно събитие:    Възраст: рискът от разширени вени се увеличава с възрастта. Остаряването се свързва със стареене на венозните клапи и прогресивно влошаване на тяхната функция.

Женски пол: жените са по-застрашеният от варикозни вени пол. „Женските“ полови хормони имат свойството да отпускат венозните стени и определени събития в живота на жената (менструален цикъл, бременност, менопауза, прием на орални контрацептиви, хормонални терапии) могат да повишат риска.

Бременност: освен че е свързана с хормонални промени, бременността е съпроводена с увеличаване обема на кръвта в тялото и постепенно нарастване на матката. Първото увеличава натоварването върху кръвоносната система, а второто повишава налягането в тазовата област. Всичко това са предпоставки за развитие на разширени вени, които често се свиват от само себе си след раждането.

Менопауза: комбинацията от неблагоприятни хормонални промени и стареене увеличава риска.

Наследственост: ако имате близки членове на семейството, които страдат от разширени вени, шансът и вие да страдате от тях е по-висок.

Наднормено тегло: излишното телесно тегло поставя вените под допълнително натоварване и създава предпоставки за нарушения в тяхната функция.

Начин на живот и работа: стоенето и седенето в една позиция за продължителни периоди от време възпрепятства нормалния кръвоток и увеличава риска от развитие на варикозни вени.

Симптоми на варикозните вени

Много често разширените вени не напомнят за себе си с нищо друго, освен с външния си вид, отличавайки се с:

Тъмнолилав или тъмносин цвят

Изпъкналост и форма, наподобяваща възли

При наличието на болезнени симптоми и дискомфорт, те могат да се изразяват в:

Чувство за болка и тежест в краката

Парещи, пулсиращи, крампиращи и подути крака

Влошаваща се болка след стоене или седене за продължителен период от време

Сърбеж около една или повече от вените

Промяна в цвета на кожата около вената към синкав или кафеникав

Атрофичен бланш – белезникави петна около глезените, наподобяващи белези

Стазисен дерматит (венозна екзема) – кожата в засегнатата област е зачервена, отекла, суха и сърбяща

По-продължително кървене от нормалното дори при минимални наранявания

Синдром на неспокойните крака – дискомфорт, свързан със силни пориви за движение

При паякообразни вени:

Значително по-фини от варикозните вени, наподобяват паяжина

Обикновено се намират по-близо до повърхността на кожата

Освен синкави, могат да бъдат и червени

Освен по краката, могат да бъдат и на лицето

Профилактика и самопомощ

Засега липсват солидни научни сведения, че профилактичните мерки могат да предотвратят на 100% влошаването на вече появили се разширени вени и появата на нови такива. Но подобряването на кръвообращението и мускулния тонус могат значително да намалят вашия риск. Същите тези мерки могат да бъдат използвани и за домашно лечение на разширени вени с лека симптоматика:

Редовно движение и спорт

Контрол на теглото

Диета с повишено съдържание на фибри и понижено съдържание на сол

Избягване на обувки с високи токове и стегнати дрехи от кръста надолу

Повдигане на краката в покой

Избягване на застояване и заседяване, редовна смяна на позата на стоеж и седеж

Компресионни чорапи

Наричани още „чорапогащи за разширени вени“, компресионните чорапи са специално облекло, което създава специфичен натиск около крака и подпомага кръвообращението. Те са по-тесни в частта около глезените и се отпускат нагоре по крака, така че да подпомагат вените в борбата с гравитацията и да стимулират придвижването на кръвта към сърцето.

Компресивните чорапи могат да облекчат дискомфорта, болката и отока.

Чорапогащите за разширени вени следва да бъдат подменяни на всеки 3–6 месеца или при нарушаване на тяхната цялост. Поддръжката им включва пране на ръка в топла вода и сушене далеч от преки източници на топлина.

Билкови лекарства за разширени вени

Съществуват няколко растения с научно валидиран потенциал в лечението на хронична венозна недостатъчност – състояние, свързано с разширените вени, при което съдовете на краката не успяват да придвижват кръвта обратно към сърцето. Тези растения са:

Азиатска центела (Centella asiatica), известна още като Азиатско хидрокотиле и Готу кола, е дребно тревисто растение, растящо предимно в блатисти местности. Тя се оказва доста ценна за хората, страдащи от хронична венозна недостатъчност. Редица изследвания показват, че приемът ѝ може значително да облекчи симптомите на заболяването, включително нарушената циркулация, отока и болката в краката.

Конски кестен (Aesculus hippocastanum) е група от широколистни дървета или храсти, виреещи в умерената част на Северното полукълбо. Съдържа веществото есцин, което увеличава тонуса на стените на венозните съдове и има противооточен ефект. Подобрява циркулацията на кръвта в долните крайници. Тези ефекти го правят изключително подходящ при състояния, свързани с подуване на краката поради нарушена циркулация.

Бодлив залист (Ruscus aculeatus), наричан също миши трън, миши чемшир или самодивски чемшир е малко вечнозелено храстовидно растение. Това растение изглежда е по-ефективно от плацебо в повлияването на симптомите на хроничната венозна недостатъчност. Някои проучвания показват, че приемът на екстракт от бодлив залист може да намали подуването, умората и тежестта при жени с хронична венозна недостатъчност.

Борова кора: кората на приморския бор (Pinus pinaster, Maritime pine) се съдържа веществото пикногенол, което може да облекчи симптомите на хронична венозна недостатъчност. Има проучвания, според които приемът на пикногенол може да намали отока, подуването на глезените, болките и тежестта в краката при хора с ХВН. Ефектът от пикногенола е още по-осезаем, когато се съчетае с носенето на компресионни чорапи.

Цитрусови кори: макар и да не могат да се използват директно, цитрусовите кори са богати на флеботоника диосмин, който се влага във формулите на много добавки и лекарства за разширени вени. Диосминът е широко застъпен в лечението на различни състояния, засягащи кръвоносните съдове, в това число хемороиди, хронична венозна недостатъчност, венозен застой (влошено кръвообращение в долните крайници) и др. Добре проучени са неговите противооточни и противовъзпалителни свойства, на които се приписва способността му да възстановява нормалната венозна функция. Често се използва в комбинация с един друг гликозид, наличен в цитрусовите кори – хесперидин.

Крем за разширени вени: кога си заслужава да опитате?

Кремовете за разширени вени не лекуват проблема в класическия смисъл на понятието и като цяло са с ограничени възможности за проникване до съдовата система. Добрият продукт за локално третиране е формулиран така, че да се усвоява максимално, повлиявайки симптомите и вида на разширените вени.

Една нова форма, която гарантира по-добро проникване на активните съставки в дълбочина, са т.нар. липозомни гелове, при които транспортът на активните съставки през кожата е улеснен от миниатюрни частици, наречени липозоми. Продуктът, който ние препоръчваме, е новият ДИХ Липогел – първата за българския пазар комбинация от хепарин, левоментол и диосмин в липозомен гел за локално приложение.

Прилагани самостоятелно, средствата от подобен тип са най-ефективни при варикозни вени с лека симптоматика и за козметични цели. Те също така намират приложение след хирургически интервенции за лечение на състоянието. Има и добри отзиви за действието им в комбинация с препарати, базирани на проучени растителни екстракти (напр. ДИХ Макс 1000 с висока доза микронизиран диосмин) и/или компресионна терапия.

Разширени вени: лечение при по-тежки случаи

Ако не се повлиявате добре от изброените дотук мерки за самопомощ и консервативно лечение и състоянието ви е по-тежка симптоматика, можете да обсъдите с лекаря си кое от следните лечения за разширени вени ще е подходящо за вас:

Лазерна терапия

Лазерната терапия е сравнително нова техника и често се използва за затварянето на по-малки разширени вени и паякообразни вени. При нея съдът се облъчва с мощни пулсове светлина, което води до неговото постепенно заличаване.

 

Радиочестотна или лазерна аблация

Операцията започва с малък разрез в съда, през който с помощта на ултразвуков скенер се прокарва малък катетър. В катетъра се намира сонда, излъчваща радиочестотна или светлинна енергия, която загрява вената отвътре и я запечатва. Този тип процедури се използват най-вече за по-големи разширени вени и са предпочитани заради високата успеваемост, употребата на местна упойка, ниския риск от усложнения и завръщането към нормална активност веднага след извършването им.

Склеротерапия

Подходяща е при малки и средни по големина варикозни вени, които се инжектират със специален разтвор или пяна. Резултатът е склерозиране и затваряне на съдовете, последвано от тяхното избледняване в рамките на няколко седмици. Понякога се налага една вена да бъде инжектирана повече от веднъж, но като цяло склеротерапията дава добри резултати, не изисква упойка и може да се приложи във всеки специализиран лекарски кабинет. Възможна е и склеротерапия на по-големи съдове, за която се използва единствено пяна.

Лигиране и стрипинг

Ефективна процедура, която постепенно губи популярност заради навлизането на по-нови и щадящи методи. При нея се прилага превързване (лигиране) и издърпване (стрипинг) на разширения кръвоносен съд с помощта на разрези в двата му края и по страничните му разклонения. Прилагането ѝ може да не е свързано с болничен престой, но възстановителният период обичайно е болезнен и дълъг (1–3 седмици), а понякога е свързан с усложнения.

Микрофлебектомия

Щадяща процедура, при която разширените вени се премахват през серия от миниатюрни разрези. Единствено зоната от крайника, която подлежи на манипулация, се обезболява. Възстановяването е бързо и не остават белези.

Ендоскопска хирургия

Тази операция се налага единствено при напреднали случаи с усложнения като язви, обичайно след неуспешни опити за третиране с една или повече от изброените по-горе техники. Във вената се прокарва миниатюрна камера, с чиято помощ съдът се визуализира и затваря, след което се премахва през малки разрези в кожата.

 

Източник: www.moeto-zdrawe.com

Ортопедични продукти предлагани от Вяра Надежда и Любов ТЛ ЕООД, включително компресивни чорапи и ръкави можете да намерите тук.